За писането, мечтите и смелостта

Беше ми тясно, там където отраснах като дете. Не ме разбирайте погрешно. Имахме огромна къща с просторна детска стая. Но тясна ми беше тази реалност. Мечтаех за големия град, динамиката, концертите, интересните хора и събития. Толкова емоции бушуваха в мен. Имах нужда от хора, които ме разбират, които имат нужда от повече.

Четях много, но и обичах да пиша. Имам спомен за безброй изписани тефтери, тетрадки и писма. Винаги имаше какво да споделя на света. Някои мисли така и останаха непрочетени.

Може би така е трябвало.

Любимият ми жанр бяха съдебните трилъри. Обожавах Джон Гришам (американски писател). Понякога четях книгите по два пъти, а филмът, който тогава се появи, по негова книга, гледах отново и отново.

И естесвено или не в мен се зароди мечтата да стана юрист. Представях си голямата зала, аз в елегантен костюм – сако, пола и разбира се, високи обувки. Заставах пред всички съдебни заседатели, изнасях заключителната си реч и печелех поредното дело. Колко пъти съм го визуализирала! Ако следваме модерните закони на манифестирането и целеполагането, направо незнам как не се случи.

Не ме приеха да уча право. Първото и най-голямо разочарование в моя живот. Толкова го бленувах и сънувах. Положих огромни усилия. Дните и нощите си отдадох на това да се готвя за изпитите и да успея.

Не ме приеха право и втората година. Още един неуспешен опит. Както казват, това което е най-доброто за теб ще се случи, дори да не полагаш толкова усилия, а това, което не е твоето, няма да те сполети, дори да дадеш цялата си енергия и любов.

Правото не беше нещото, което щеше да ме направи щастлива както си представях. Разбрах го години по-късно. Но още по - невероятно беше прозрението буквално преди няколко години, че аз не съм харесвала романите на Джон Гришам, заради начетените адвокати и техния стил.

Това, което ме палеше бяха уникално написаните истории. Тези редове, които четеш в захлас и искаш още и още. Не можеш да оставиш книгата, тръпнеш в очакване да стигнеш до развръзката. Аз се възхищавах на майсторството му и умението да пише.

По Коледа бях в родния си град и съвсем случайно в едно чекмедже открих папка, в която съм започнала да пиша една история. Прочетох я и чак не повярвах, че е написано от мен преди повече от 20 години. Стана ми интересно и се чудех как ли ще се развие и свърши този разказ. Беше криминален и доста обещаващо и смело започваше.

Оставено беше там за мен от по-младото ми аз. Не случайно седеше на тъмно години наред и скрити думите сякаш ме питаха: Какво е това, което те прави щастлива? Какво те кара да се чувстваш жива и придава смисъл на дните ти? Какво можеш да дадеш? Какво искаш да споделиш?

Но защо забравяме за мечтите си! Защо изобщо не позволяваме на подсъзнанието ни да стигне толкова далече, колкото можем наистина! Защо бъркаме мечтите си! Някой някъде е казал, че “музикант къща не храни”, или че престижните професии са само банкер, юрист, икономист?!

С годините се научих, че всяка професия буди уважение, ако на нея се е посветил правилният човек. Възхищавам се на всеки, който по някакъв начин прави този свят по-добър и по-приятен за останалите, помага на хората. Нима не ви е приятно да седнете в любимия ресторант и лъчезарната сервитьорка да препоръча най-доброто, да се пошегувате докато избирате хубаво вино, дори да разберете някоя интересна подробност за нея или храната?! Как бихме живяли без любимата музика, без театър и кино! Аз дори не искам да си представя. Откакто имам дете осъзнах, че две от най-ценните професии са лекар и учител.

Вярно е, че днес е твърде различно от вчера. Вече нови професии са на почит и се възприемат като успешни. Но всяко дете ли иска да се насочи към тези модерни роли? Дали отново няма младежи, които мечтаят да пеят, пишат, танцуват и това е нещото, което ги кара да се чувстват живи?

Защо не позволяваме на децата си да бъдат такива, каквито искат да бъдат? Защо родителите пренасят собствените си амбиции и неосъществени желания върху тях.

Много е лесно да попаднем в капана, в рамката.

Удобно е да си като другите. Смело е да бъдеш различен.