Кога да станеш родител?

Естествено, че и аз имах същите опасения. Още повече, че станах родител след 35. Обаче в последните години получих безценни осъзнавания, които ми помогнаха да видя нещата в съвсем друга перспектива.

Какви са причините в наши дни хората по-късно да стават родители? Според мен една част от тях се страхуват за кариерното си развитие и не се чувстват финансово стабилни. Вероятно точно тези хора, когато и да станат родители пак ще продължават да поставят кариерата на първо място, а винаги парите няма да им стигат.

Тук искам да се фокусираме върху хората, които стават късно родители поради две основни причини: не успяват да открият подходящия партньор или имат репродуктивни проблеми. Повярвайте ми говоря от опит, колкото и голям ентусиаст да си и да мечтаеш за дете, ако се сблъскаш с едно от двете - трудна работа! Всеки, който в момента е в търсене на своята идеална половинка предполагам, ще се съгласи, че става все по-трудно и по-трудно да откриеш човека с главно “Ч”.

Няма да навлизам в детайли, защото много пъти в блога съм засягала темата за подходящия партньор, как да го открием, защо не го срещаме и т.н и т.н.

Едно от “любимите лекарски становища” на всяка жена след 30 в кабинета на гинеколога е: “Какво чакате? Защо още нямате деца? Проблемът, който имате може да се реши много лесно с една бременност!”

Как не се сетих по-рано, че една бременност може да реши много мои проблеми, та дори и един здравословен! Никога нямаше да предположа! Добре, че този учен сподели с мен и ми даде зелена светлина да действам.

Надявам се, усещате силната ирония тук.

Не стига, че се чувстваш достатъчно зле, самотен или негоден да имаш деца, ами някой специалист ти чете проповеди, че след 25-та година все по-трудно се забременява. И те пришпорва да побързаш. Освен тъжен и притеснен излизаш от кабинета като пълен неудачник.

И така събуждаш се един ден на 29 и осъзнаваш, че майчинският ти инстинкт става все по-силен, че копнееш да имаш дете. Представяш си тази чиста, неподправена любов, как никога няма да бъдеш сам в живота, ако имаш едно малко човече, за което да се грижиш. Представяш си се как го отглеждаш сама, заради огромното ти разочорование от мъжете.

Започваш да мислиш за алтернативни варианти като донорството и да бъдеш самотна майка. Естествено идея нямаш как се отглежда дете. Мислиш само за себе си. В този момент искаш да се спасиш, както емоционално, така и здравословно!

Убеден си, че си готов да станеш родител! Даже самотен родител! Приятелка, която се е развела наскоро и е останала сама с пет годишно дете ти обяснява, че просто трябва да намериш мъж, за да създадете едно дете и после се разделяте и си отглеждаш сама детето.

Виждаш тъгата в очите и, ще я виждаш и в следващите 15 години, че и повече, но тогава се замисляш над идеята. Дали наистина е добра?! После сядаш вечер сам, сипваш си едно питие и гледаш неработещия телевизор. Прочел си твърде много книги и достатъчно дълго си анализирал себе си и хората, за да знаеш, че едно дете има нужда от двама родители, за да бъде наистина щастливо и да расте пълноценно.

Осъзнаваш, че не може да си такъв егоист, и че това не е плюшена играчка, а жив човек, който ще расте и ще има своите потребности. Мислиш, плачеш, стягаш се и животът продължава.

Ти може и да си мисилиш, че си готов да станеш родител на 29, но едно е да си мислиш, а съвсем друго е да си наистина готов. А искате ли да ви кажа една “тайна”?!

Човек никога не е подготвен за две неща в живота си: за смъртта и да стане родител. Затова подходящо време и възраст няма. Когато и да станеш родител, дали на 20, дали на 40 или на 40+ не си подготвен и няма как да се подготвиш за всичко, което предстои.

Родител ставаш с опита, с практиката, с грешките, с тревогите, безсънните нощи, целувките, прегръдките, с протегнати две ръце, които ще те обичат, въпреки всичко.

Знаете ли, че имам мой близък, който стана родител на 29. Чудесна възраст да станеш родител нали? Нито твърде рано, нито твърде късно. По всеобщите правила и норми, направо е идеалното време за днешните объркани времена. И аз вяравам, че е бил добър родител, защото обичаше безусловно детето си. Обаче, животът реди пъзели, понякога доста мрачни и зловещи. Загубихме го този мъдър баща едва на 36 години в трагичен инцидент. Той беше баща само 7 години.

Познавам една дама, която среща мъжа на своя живот на 38 години. За първи път става майка на 40 години, а за втори път става майка на 42 години. В момента е почти на 80 години. Радва се на три деца и пет внука. Винаги е била до децата си, подкрепяла ги е както морално така и финансово. Тя е майка вече почти 40 години.

Имате ли все още желание да съветвате, критикувате и съдите хората кога са станали родители?! Защо е било твърде рано, или твърде късно?!

Да ви кажа честно, след това осъзнаване не ми се говореше дори. Просто исках да помълча.

Знам, че доста хора, включително и аз се притесняваме да отговорим на въпроса: “На колко години си?”.

А защо? Знаете ли, че сега се чувствам в пъти по-щастлива и по-уверена, от времето, когато бях на 25?! Казват, че ако попиташ един щастлив човек, кои са били най-хубавите му години, той ще отговори: “Сега.”

Имах щастието да кажа “Сега” и на 30, и на 40. Мечтая си да мога да го кажа и на 50 и на 60. Знам, смело желание. Но пък за какво са мечтите!

Преди 13 години, когато се роди моят прекрасен и безкрайно обичан племенник се събрахме в едно столично заведение, за да отпразнуваме щастливото събитие. Тогава на съседната маса празнуваше една дама, която ставаше на 50. Първата ми реакция беше: “Леле, 50 години! Колко много, ужас!”

После обаче се огледах и видях, че тази жена изглеждаше феноменално. Беше облечена с красива черно-бяла рокля. Имаше хубава коса и стилна прическа. Усмивката и беше така чаровна и запомняща се. Беше заобиколена от децата и внуците си. До нея стоеше красив възрастен мъж, който я гледаше с обич, вероятно съпругът и. И тогава си помисилих: “Е, какво пък! Не е толкова зле да ставаш на 50.”

Какво значение имат годините?! Просто някаква си цифра! Важно е как се чувствате, какво е времето вътре във вас. Ако се обичате, ако се радвате на това, което имате, то непременно ще прозира и отвън. Ще бъдете просто един симпатичен и щастлив човек за околните, без възраст.

И все пак, ако продължават да ви бомбандират с въпроса “На колко години си?”, чувствайте се напълно свободни да използвате репликата на Карлсон. Да, точно този Карслон, който живее на покрива. На кой покрив ли? Е, на вашия разбира се!

И просто отговорете уверено: “Аз съм мъж/жена в разцвета на силите си”.

Ако последва въпрос, много вероятно, настойчив: “И кога точно е това?”, не се тревожете и отговаряйте смело и убедително: “Във всяка една възраст АЗ СЪМ В РАЗЦВЕТА НА СИЛИТЕ СИ”.

P.S. Обичайте се!