Къде да почиваме и защо да се върнем отново?

Истината е, че този спор съществува и сред нашите познати и приятели, въпреки че 90% от тях предпочитат лятна почивка в Гърция.

В младежките си години, между 20 и 27, ходех основно на море в България. Имах си своите фаворити в лицето на Несебър, Созопол и Слънчев бряг, най-вече заради партитата и нощния живот. Имам и две незабравими преживявания в Бургас на един прекрасен фестивал, който се провеждаше преди години "Spirit of Burgas" или "Духът на Бургас". Знаете, обичаме да използваме чужди езици даже за име на български фестивал.

Едната година се насладихме на уникалното шоу, което ни поднесоха Продиджи (The Prodigy), английска група създадена през 1990. Тогава успях да се насладя и на партито на Армин ван Бюрен (Нидерландски Ди Джей). Не съм фен на електронната музиката, но този човек успява да ме спечели с голяма част от нещата, които сътворява.

Едно от неговите парчета беше кандидат за сватбеният ни танц "I need you" ("Имам нужда от теб"). Странно е, но толкова го слушахме докато пътувахме и стотици спомени бяха свързани точно с него. В крайна сметка решихме, че няма да е удачно и избрахме за сватбен танц “Dream on” (“Мечтай”) на Аеросмит, известна рок група. Държа да споделя, че избрахме точно версията на песента, изпята от Стивън Тайлър в Колизеумът в Рим. Уникално преживяване. Намерете го в най-популярния сайт за видео споделяния YouTube, вижте и чуйте. Заслужава си.

А следващият фестивал беше още по-вълнуващ, с неудържимия Роби Уилямс. Плаж, море, вълни, музика, усещане за свобода и безвремие.

С две думи: Обожавам музикалните фестивали, особено морските.

В последните години си създадохме традиция да откриваме сезона рано, още пролетта. Ходим обикновенно в Бургас. Един от любимите ни български градове. Има някакъв особен чар в това да си на морето през март или април. Сезонът още не е започнал. Няма тълпи от хора. Спокойно е. Но атмосферата е уникална. Можеш да пиеш греяно вино на плажа и да се любуваш на прекрасната гледка.

Представете си след цяла зима какво е усещането да видиш отново морето, дори да е леко студено, самият звук на вълните, невероятната гледка, усещането за свобода и спомените, които ти носи те карат да се почувстваш отново жив.

Различно е от това да си там в разгара на лятото. Емоцията е съвсем друга.

Винаги съм обичала морето, но никога не съм била голям почитател на къпането, плуването и прекарване на дълго време във водата.

Беше така, докато една година не посетих "Амуляни", остров в Гърция. Малко, райско кътче. Невероятен плаж, нереални гледки, безскомпромистно чиста вода и усещане за безвремие. Знам, че рискувам всички сега да тръгнете натам, но също и, че думите ми достигат винаги до качествени хора, заслужаващи добра почивка. Така че, ако решите давайте смело. Със сигурност ще останете очаровани и запленени от това малко кътче от рая.

Истината е, че първия път не излязох от водата. Спомням си го като: "Любов от първо гмуркане."

И така се започна моята дългогодишна връзка с... Гърция. Последваха много и различни дестинации там. Не всеки път мога да дам висока оценка на всички детайли, но преживяването и почивката е била винаги на ниво.

Знаете, че обичайно споделям нещо дълбоко, лично и докосващо като преживяване в моите истории. Няма да бъде по-различна и тази.

Преди две години по традиция резервирахме морска почивка в Сарти, Гърция. Признавам, любимо наше място. Ако още не знаете, то най-хубавите плажове на Халкидики са в Ситония.

Бяхме с две приятелски семейства. Мястото, където отседнахме беше чудесно. Компанията беше хубава. Децата ни почти на една възраст. Просто се очертаваше идеалната почивка.

Втория ден се събудихме в много добро настроение и отидохме на плаж. Имаме си в Сарти и любим бар с испанското име “Cielo” (“Небе”) и невероятно вкусна храна. Сутрин, когато се събудиш на морето и си направиш кафе, докато го пиеш ти хрумват какви ли не въпроси. Например какво ще закусваме, дали ще стигнем навреме на плажа, за да сме на първа линия и днес. Или кой бански да си сложа?! Едно е сигурно, само позитивни мисли са в главата ти. Все пак си на почивка. И то дългоочаквана почивка.

Когато телефон ти звънне по обяд не очакваш извънредни или пък лоши вести. Вдигаш с усмивка и готов да споделиш морски приключения. Аз обикновенно изпадам в тревога, ако телефонът звънне твърде рано сутрин или през нощта. През деня съм толкова заета, че често дори не мога да отговоря веднага. Дори нямам време да помисля кой звъни и за какво.

Това обаждане обаче, макар и в обичайно време, не беше изобщо обичайно . Очаквах го. Не беше изненада, предвид тежкото боледуване и все пак кой ли е подготвен да чуе, че е загубил любимия си дядо. Обадиха ми се два часа преди ритуала т.е. дори да бях тръгнала веднага, нямаше да стигна навреме, за да го изпратим подобаващо.

Седнах там, отстрани на плажа, поплаках си, болеше ме, тъжно ми беше, но осъзнах, че с малко дете не е разумно да тръгна и да измина всички тези километри, така или иначе нямаше да успея навреме.

Още повече, че буквално няколко дни преди да тръгнем на почивка, се прибрахме в моето родно място сякаш, за да си вземем "Сбогом" с дядо.

Беше ми безкрайно трудно да реша, да не се прибера, още повече, че тази почивка ни беше подарък от дядо. Той усещаше, че скоро ще напусне този свят и беше решил да направи подарък на всичките си внуци.

Единствентото, което дядо искаше от нас е да го помним. Разбира се, че го помним. Не случайно и няколко пъти е участвал в историите ми. Той беше най-благият и най-дипломатичен човек, когото съм познавала някога. Веднъж не чух да обиди, да каже лоша дума, клевета или клюка.

Винаги ми е задавал адекватни въпроси и ме е подкрепял безрезервно. Вярваше в мен. Толкова беше щастлив, когато го запознах с мъжът ми. Всеки път, когато се срещаха го прегръщаше, а очите му се насълзяваха от радост и умиление. Какво по-голямо доказателство, че обича безкрайно внучката си и се радва за щастието и, и правилният избор, който е направила.

Дядо беше и безкрайно щедър. Още като ученичка ми помагаше и ме подкрепяше. Тези макар и дребни жестове никога не се забравят. Безкрайно съм щастлива, че детето ми го помни. Често пита за него и до днес. Гледаме снимки, говорим си. Спомняме си.

Най-милото е, че моят син е роден няколко дни преди рождения ден на дядо. Имам чувството, че някак си приличат. Нашият малък човек е така благ, харизматичен и дипломатичен, също като моя обичан дядо.

Знаете, че човек е жив докато живее в сърцата и спомените на близките си.

Проведох няколко телефонни разговори. Поплаках си.

И след известно време се върнах при останалите на плажа.

Погледнах небето. Беше ясно. Имаше само няколко пухкави облачета. Изведнъж усетих една лекота и безвремие. Трудно е да се опише, но хем ни беше напуснал любим човек, хем беше тук с нас.

Имах усещане за Вечност.

Когато бяла душа си отива, не можеш да носиш черни дрехи. Пускаш го, защото знаеш, че е време. Всичко е по реда си. Даже е красиво някак. Знам, звучи странно, но е усещане, дълбоко и вечно.

Когато обмисляхме лятната ни почивка тази година избягвах умишлено мястото, където бяхме тогава, въпреки че много ни хареса.

Първоначално резервирахме почивка на българското Черноморие. Причината беше една единствена - само за да бъдем заедно с наши приятели. Децата ни си допадат, сигурна съм, че щеше да бъде приятно. Компанията е важна. Знам го.

Но след преживяванията в Истанбул, многото негативни отзиви от туристи за този конкретен хотел на нашето Черноморие и категоричен отказ да платим на място, решихме да преосмислим морската почивка.

Уточнявам, че искаха да получат цялата сума предварително, повече от месец преди пристигането ни.

Променихме плановете и резервирахме в Гърция.

Ще бъдем отново в Сарти. На същото място, с приятели от детството. Мисля, че това е един от уроците на живота, които имам да уча. Един град, един хотел, една рокля могат да носят коренно различна енергия, когато се чувстваш различно. А някои преживявания и хора, така или иначе помним цял живот.

Пиша тази история в Гърция. Импровизирахме кратка почивка преди обичайното ни море. Хората, които обичат да почиват тук ще ме разберат. Въпрос на усещане е.

Тук имаме свобода. Всички са еднакви. Хора са дошли да почиват. С деца, без деца, говорещи различни езици. Но едно ги обединява: хубав плаж, чисто море, вкусна храна, прекрасно обслужване и чудна музика.

Имаш всичко без претенция.

Този път изпробваме нова дестинация по препоръка на мой колега. Знам, че на тях винаги мога да разчитам за добри идеи и хубави преживявания.

Прекрасно е. Топло е. Чисто е. Удобно е. Вкусно е. А днес на плажа окончателно спечелиха сърцето ми с музиката на Чамбао и Буена Виста Соушъл Клъб. Който знае - знае!

Почивайте, където на вас ви харесва. Важното е, да се чувствате добре, да ви е приятно и да усетите, че е вашето място.

Няма по-хубаво и по-добро. Всеки има своето "правилно" и своето "любимо място".

Както обичам да казвам за някого вашето "грешно" е неговото "правилно", или вашето "Не", всъщност е "Да". Животът не е черно-бял. Даже не е сив или цветен. Той е низ от нюанси, размиващи се често или преливащи в най-чудни разцветки. Има цветове, на които дори не знаем имената. Не е и нужно. Просто приемете, че съществуват.

Хубаво и безгрижно лято!