Капанът, наречен “вина“

 Беше краят на април, а трите момичета успяха да организират едва три срещи от началото на годината. Така и не спазиха новогдишното си обещание за по-често виждане. По-тревожен бе фактът, че Зорница не се включи в първите две срещи. Единия път обясни, че е болна и не иска да зарази приятелките си. След това се оправда с много работа и крайни срокове, които налагаха да бъде в офиса и в събота. Сега обаче беше потвърдила, че ще дойде. Ася и Даниела нямаха търпение да я видят.

 Двете се засякоха на входа на любимия ресторант. Усмихнаха се и след сърдечна прегръдка влязоха и се отправиха към обичайната маса до прозореца. Настаниха се бавно и никой не отрази закъснението на Зори. Това беше типично за нея. И двете впериха поглед в менюто. След няколко минути телефонът на Ася извибрира. Тя го отключи и прочете на глас съобщението от Зорница:

“Момичета, съжалявам изникна нещо в последния момент. Пийте една чаша вино и за мен. Поздрави!“

 Дани я погледна учудено:

 - Ама тя пак ли няма да дойде? Какво става? Ти изобщо чувала ли си я по телефона последните месеци?
 - Чухме се няколко пъти, но все аз я търсех. Общо взето бързаше да затвори. Или има много работа, или е на фризьор. После все казваше, че ще се чуем, но така и не звънеше обратно. В най-добрия случай ми пишеше някое съобщение, че вече е станало късно и децата сигурно спят и така нататък, и така нататък... – Ася беше видимо притеснена.
 - Е, пак добре. На мен два пъти ми затвори телефона. Познай! После не върна обаждане. Втория път само ми написа, че има нещо спешно и при първа възможност ще се обади. Аз пък реших, че вероятно има мъж на хоризонта и е с него. Но не вяравам да са постоянно заедно, поне в обедната почивка може да пише или да звънне, нали?!
 - Тук има нещо. И не е мъж според мен. Или поне не е подходящият. Не звучеше щастлива или ентусиазирана. Ще и звънна сега, ти поръчай. За мен салата “Капрезе“ и чаша бяло вино.

 Докато Дани се опитваше да привлече вниманието на сервитьора, Ася позвъни на Зорница. Даваше свободно, но така и не получи отговор. Погледна Дани учудено, след което набра втори път. Отсреща натиснаха бутона за отказ на обаждането.

 Ася стана решително:

 - Остави поръчката. Давай да си слагаме якетата и отиваме у Зорница!
 - Ама как така? Дали си е у тях? Ако не е сама?
 - Нямам идея. Едно обаче е сигурно, тук става нещо и то не е хубаво.

 Двете жени минаха през бара, обясниха че се налага спешно да тръгнат и освобождават масата. Излязоха почти тичешком. Ася попита:

 - Случайно да си с колата?
 - Не, ще хванем такси. Ето, идва едно. Изглежда, че е свободно.

 Даниела помаха и таксито веднага спря. Съгласи се да ги закара, макар че разстоянието не беше голямо. Пътуваха мълчаливо и от време на време се поглеждаха въпросително. Когато пристигнаха пред входа на кооперацията, в която живееше Зори, Ася извади телефона и позвъни отново. Свободен сигнал. Натисна настоятелно звънеца на домофона. След минута се чу плахият глас на Зори:

 -Кой е?
 - Аз съм, Ася. Дани е с мен.
 - Не е удобно.
 - Зори, има ли някой при теб? Може ли поне да слезеш за минутка-две да те видим. Тревожим се.

 Последва мълчание. Сякаш Зори обмисляше как да постъпи. Ася погледна към Дани и кимна. Нямаше намерение да отстъпи и да си тръгнат.

 - Отварям, качете се. – с нежелание каза Зори.

 Двете приятелки припряно се качиха по стълбите до третия етаж. Зори ги посрещна на входа облечена със спортен клин, раздърпана сива блуза, небрежно вързана коса и без капка грим. Определено беше сама, помисли си Ася. Едва ли можеше да си позволи да е в този вид в присъствието на мъж, колкото и близки да бяха.

 - Влезте. – Зори се отдръпна бързо и не им даде шанс да я прегърнат. Поведе ги към всекидневната.
 – Ще пиете ли кафе, чай? Имам и бисквити в шкафа.
 - Ела първо да те видим за малко, после ще решим. – Ася се опита да звучи небрежно, но след като видя приятелката си в това състояние се притесни още повече.

 Трите седнаха на дивана край малката масичка. За първи път беше трудно да започнат разговор. Ася се престраши първа:

 - Извинявай, че така се натресохме, но просто искахме да проверим дали си добре. Избягваш ни от месеци. Дори по телефона не искаш да говорим. Всичко наред ли е?
 - Да, всичко е окей. – гласът на Зори трепереше. - Липсвахте ми, но...

 Изведнъж Зори избухна в сълзи. Ася я прегърна и останаха така няколко минути. След като спря да плаче, Дани попита:

 - Имаш ли нужда да споделиш. Тук сме за теб. Знаеш, че не винаги имаме решение на всички проблеми, но поне ще ти олекне.
 - Не и този път. Не мога. Не е толкова лесно. – Зори се изправи, за да вземе пакета със салфетки от шкафа отсреща.

 Ася наблюдаваше внимателно всяко движение на Зори, и това което и направи най-силно впечателние беше, че тя избягва да погледне Дани в очите. Дори умишлено стоеше по-далече от нея. После се върна назад и набързо прехвърли макар и кратките разговори, които беше водила със Зорница в последните месеци. Спомни си, че веднъж каза, макар и завоалирано, че би искала да се видят само двете. Тогава реши да рискува:

 - Мили мои, не искам да съм досадна, но умирам от глад. Предлагам да поръчаме пица? Дани, моля те да отдеш до магазина отсреща. Видях, че си с по-удобни обувки от моите. Вземи две бутилки вино, мисля че ще има нужда. Вземи и сладолед, от големите кутии.

  Зори кимна одобрително, а Дани с нежелание отиде да се обува. Не беше глупава и схвана идеята на Ася. Ако останеха само двете, вероятността приятелката им да сподели беше по-голяма. Явно имаше нещо по-сериозно. До сега сякаш нямаха теми табу, обсъждаха всичко. Понякога и доста деликатни и по-пикантни случки.

 Веднага щом останаха сами Ася настоя:

 - Виж, Дани ще се върне след 10, максимум 15 минути. Моля те, каквото и да става, кажи ми. Заедно ще се справим.
 - Аз исках да ти кажа, много пъти. Но все не намирах смелост. Пък и знам, че имаш достатъчно грижи покрай децата. Не спряха да боледуват зимните месеци.
 - Зори, давай ... нямаме много време.

 Зорница въздъхна тежко и започна да разказва:

 - Една вечер излязох с колежка на по питие. Беше хубаво, имаше много хора. Останахме на бара, нямаше свободни маси. Изведнъж при мен дойде мъжът на Дани, бившият де. Поздрави ме. Доста добре се държа и ни покани да отидем на тяхната маса. Първата ми реакция беше да откажа, но после погледнах към масата, която сочеше. Там стоеше неверятно красив мъж, който гледаше право в мен.
 - Добре става интересно, слушам те. – Ася искаше просто да насърчи Зори, защото за миг усети, че се разколебава.
 - Преди да успея да кажа каквото и да е, колежката ми си взе питието, благодари и тръгна към тяхната маса. Как да я виня, двама хубави, добре облечени, усмихнати мъже ни канят за компания. Тя идея нямаше, че Антон е бившият мъж на моя близка приятелка. Признавам си, че и аз исках да отида. Седнахме и се получи невероятно приятен разговор. Другият мъж се оказа колега на Антон, Явор. Отдавна някой не беше успявал така да грабне вниманието ми. Не исках да си тръгвам. Имах чувството, че на няколко пъти Явор искаше да ми поиска контакт, но Антон все го прекъсваше или се намесваше в разговора ни. Тръгнахме си и уж си обещахме пак да се видим. Осъзнавах, че единствената ми връзка е през Антон. – Зори спря за миг. Вдигна един паднал кичур коса и продължи.
 – После започна всичко. – тя отново млъкна.
 - Кое всичко?
 - Ами това с Антон...започна да ми пише, да звъни уж просто да пита как съм. Един ден предложи да се видим на обяд. Нали съм наивна реших, че е организирал нещо с Явор. Нагласих се, и с вълнение отидох на срещата. Беше сам. Подари ми една роза, кавалерства ми за стола. Говорихме по общи теми. После предложи да ме закара. Приех. Пътувъхме в мълчание. Като пристигнахме пред нас попита дали може да се качи до горе, за да използва тоалетната. Било спешно. Качихме се. – тук Зорница спря и се замисли дали да продължи. Беше забила поглед в земята.

Ася изведънж осъзна, че са минали почти 15 минути. Стана рязко, взе си телефона и каза:

 - Отивам да налея по чаша вода и да поръчам пица набързо. Сега се връщам.

 Влезе в кухнята. Затвори вратата и набра Даниела. Тя вдигна почти веднага:

 - Идвам. Купих вино. Пред входа съм.
 - Да, обаче по-добре не се качвай. Моля те, забави се поне още петнадесет минути. Положението е сложно. После ще ти обяснявам. – шепнешком каза Ася.
 - Ясно, ще изчакам. Обаче започваш да ме плашиш с тази потайност.
 - Знам, но ми трябва още време. До после!

Ася набързо отвори приложението и поръча две пици. Щяха да дойдат след около час. Наля чаша с вода и се върна във всекидневната. Приятелката и стоеше на същото място, както я остави и рееше поглед през прозореца. Беше още по-бледа.

 - Вземи, пийни малко вода. Поръчах и пица. Скоро ще дойде. Какво стана после? Като се качихте горе с Антон?

Зорница погледна към вратата.

 - Всеки момент ще се върне Дани. По-добре да спрем за сега. Друг път ще ти кажа.
 - Спокойно, чух се с Дани. Срещнала една позната. Ще се забави. Не се тревожи. Каквото и да е станало, няма да те съдя.
 - Аз, не съм сигурна. Хиляди пъти го премислях, но не съм дала повод наистина. Държах се приятелски. Говорихме, смяхме се, но не съм минавала границата. Идея нямам какво си е помислил! Като се качихме горе и буквално ми се нахвърли. Опита се да ме целуне. Аз не очаквах. Дръпнах се. Целуна ме по бузата. После започна да ми съблича палтото. Целуна ме по шията. Бутнах го. Опитах да го спра. Не се отказа така лесно. Паникьосах се. И тогава се развиках. Ударих го. Чак тогава спря и ме погледна. Цялата треперех. Тези минути ми се сториха часове. Виждам го като в мъгла. Успях да отворя вратата и му изкрещях да изчезва. Буквално го избутах. Заключих вратата. Строполих се на пода и плаках сигурно час. Не можех да се надигна.
 - Зори, ужасно съжалявам. – Ася я прегърна. – Идея нямах! Но защо не се обади на мен?
 - Мислех си, че аз съм виновна, че някак съм го предизвикала. Пък и онази вечер защо седнахме на тяхната маса? Какво съм си мислела изобщо! – Зори трепереше.

 Ася стана. Взе едно одеало и я зави. Погали я по главата като малко дете. Приятелката ѝ продължи да говори, но по бузиите и се стичаха сълзи:

 - Той продължи да ми пише съобщения във вайбър. Уж да се извини, че бил прибързал. Да не се притеснявам, Дани вече имала друг мъж и изобщо не и пука и какви ли не простотии. В началото ги триех. Идея нямах какво да кажа. Мислех, си че като не му отговарям ще спре. Обаче продължи. Една вечер бях пила две чаши вино, когато получих поредното съобщение, че иска пак да се видим, че ме харесвал отдавна и т.н. Тогава му написах да престане и че ако още веднъж посмее да се свърже с мен ще кажа на Дани и тя пак ще спре да му дава детето.
 - Ох, Зори! – Ася пак я прегърна.
 - Паднах му на нивото, обаче бях отчаяна. И сега как да погледна Дани?! Какво да и кажа?!

 В същия момент се чу позвъняване от домофона. Беше Даниела. Ася се изправи и каза:

 - Виж, аз ще говоря с Дани. Мога да и кажа нали?! Няма как да го крием от нея? Ти не си направила нищо нередно. Ясно! Не е твоя грешка! Ще отидем за малко в кухнята.

 Зорница кимна и отново се загледа през прозореца.

 Ася посрещна Дани, която носеше една торба с бутилки:

 - Ами, не ме гледай така! Върнах се за още една бутилка и ядки. Явно се очертава дълъг и тежък ден.
 - Нямаш си и представа колко! Хайде събувай се и ела с мен в кухната. Трябва да поговорим.

 Ася опита да преразкаже преживяванията на тяхната приятелка. Опита се да е максимално обрана и да предаде всичко ясно, без да добавя от себе си. Въпреки, че имаше желание да изплозва всички нецензурзни думи и изрази, които знаеше. Дани слушаше без да я прекъсва и клатеше глава от време на време. Беше стиснала ръцете си в юмруци.

 - В общи линии – това е! Тя се чувства виновна, мисли че го е предизвикала по някакъв начин. Срам я е от теб, от мен дори. – Ася замълча, чу мелодията на телефона си от другата стая. – Пицата идва. Отивам да я посрещна.
 - Окей. Аз ще налея две чаши вино и отивам при Зори. Сега е твой ред да се забавиш в кухната и да нарежеш пицата.

 Дани въздъхна дълбоко. Отвори шкафа, извади тирбушона и умело отвори виното. И тя не беше очаквала точно това. Докато наливаше шардоне от любмата им изба се питаше как да подхване разговора и какво точно се очаква да каже. Пое си дълбоко въздух, взе чашите и отиде при приятелката си.

 - Купих вино. Мисля, че всички имаме нужда. – подаде чашата на Зори и седна на табуретката срещу нея – Ася ми разказа. Ужасно съжалявам. Искам да кажа, че съм изненадана, но познавайки Антон, не е нещо невероятно. Задник! Просто не очаквах, че ще погне и теб.

 Даниела взе чашата си и отпи голяма глътка вино. Погледна Зори и я насърчи да направи същото. Тя с желание я последва. Отпи втори път и събра смелост да погледне Дани:

 - Не знам какво ми стана. Обсебих се от това момче – Явор. И явно в стремежа си да се домогна до него съм била твърде любезна и отзивчива. Антон е разбрал погрешно. Предполагам съм давала смесени сигнали.
 - Зори, виж едно искам от теб – да спреш да се обвиняваш! Познавам Антон. На него не му трябват много сигнали. Като си хареса нещо, решава че е негово. И защо си мислиш, че се разведохме?
 - Не знам. Ти все казваше, че сте много различни, постоянно се карате.
 - Е, да карахме се. В началото не исках да си го призная. Но веднъж видях червило върху яката на ризата. Не беше моето! После открих в джоба му визитка на управителка на столично заведение. Постоянно флиртуваше със сервитьорките, майките на децата от градината и още, и още. В началото е по-лесно да се правиш, че не забелязваш, че това е нещо нормално. Казвах си, че е по-весел и открит, че обича да общува с хората. Докато една вечер, когато беше в банята не получи съобщение на телефона си. Доста е хитър и винаги го заключва с парола, но не знаеше, че детото я знае. Унижих се до там да моля малката си дъщеря да отключи телефона. И тогава цялата истина лъсна пред мен. Не беше само едно съобщение. Имаше и Тиндър. Накратко: това беше началото на края.
 - Идея нямах! Съжалявам. Сега разбирам, защо му беше така бясна и не искаше да му даваш детето. Нали няма да си промениш решението заради мен?! Знам, че Деа е по-щастлива откакто вижда баща си.
 - Хубава работа! Това ли те тревожи сега! Ами ти? И каква е тази вина? Ти не си жертва! Моля те, осъзнай се! Нищо нередно не си направила. Не ти, той да се притеснява. Него трябва да го е срам от поведението му. Мръсник! Ако не му забия едно круше следващия път като го видя, та Даниела да не съм!
 - О, не! Моля те! Нали няма да му кажеш, че знаеш! Недей!
 - А, защо не! За да продължи още да те тормози ли? Първата крачка е направена. Сподели с нас. Сега следва по-трудното, да си възвърнеш увереността и да не се страхуваш. Ще говоря с Антон. Повярвай, повече няма да смее да те доближи.
 - И, не ми се сърдиш?! Ще можем пак да се виждаме? Както преди?
 - Ама, какви ги говориш момиче! Не ме ядосвай! Разбира се, чувствам се супер зле, че ме избягваше толкова време. Чудех се с какво съм те засегнала! Превъртах наум стотици ситуации и диалози. Липсваше ми!

 Двете момичета се прегърнаха силно. В този момент Ася влезе в стаята, носейки две кутии с пица:

 - Време е за пица, лейдис! И още вино!

 Трите се засмяха. Отдавна не се бяха събирали в домашна обстановка. Стояха до късно вечерта и говориха.

 ***
 Една седмица по-късно домофонът на Зорница звънна. Беше Даниела:

 - Пусни ме за малко. Искам да ти дам нещо.
 - Качвай се.

 Дани се появи с широка усмивка.

 - Нося ти ето това. – подаде едно листче, върху което имаше написан телефонен номер. – Това е номерът на Явор.
 - Ама как така? Защо?
 - Говорих с Антон. Направо се втрещи. Идея нямаше, че си ми казала. Повярвай повече няма да смее да те доближи, камо ли да те докосне. Поразпитах го и за Явор. Момчето те харесало, питало за теб. Тоя негодник го излъгал, че имаш приятел. Ама Явор пак не се отказал. Настоявал за среща с теб, тогава представи си Антон му дал твоя номер, но с една сбъркана цифра. Момчето звъняло, писало...
 Сега, ако още искаш можеш да му пишеш и ако имаш смелост някой ден да му споделиш за цялата сага. Какво пък може да разказвате тази история и на децата си?!
 - Ох, Дани. Не знам. Не искам да имам контакт, с някой който познава Антон.
 - Даже и с мен ли?!
 - Знаеш какво имам предвид.
 - Спокойно, няма. Явор напуснал работа преди две седмици. Предложили му по-добра позиция и се преместил. Не се виждат с Антон. “Странно“, но не се е получило приятелството между тях. “Били замесени от различно тесто“, цитирам бившия. И по-добре за теб. Хайде чао! Бързам да взема детето от градина! И с теб ще се видим другия уикенд нали? В нашия ресторант, поне 15 минути по-късно от уговорената среща?

 Дани се усмихна съзаклятнически. Зори кимна. Изчака приятелката си да слезе по стълбите. Влезе вътре и с трепереща ръка взе телефона. Написа: “Здравей, Явор! Ако имаш грешния телефонен номер, няма как да се свържеш с правилния човек. Дълга история. Ако имаш време, за да я чуеш ще те чакам утре вечер в 20:30 ч - барът, в който се запознахме. Зорница“. Тя натисна бутона “Изпрати“. Тъкмо започна да си мисли, че е било твърде смело от нейна страна, когато пристигна отговорът:

 “Явно рано или късно, правилният номер попада в правилните ръце. Падам си по дългите истории и красивите усмивки. Нямам търпение. До утре! Я.“