Болестта на нашето време

Зависимостите са болестта на нашето време. Техният мащаб е различен и са толкова много, че е трудно да обхвана всички. Голяма част от тях дори не осъзнаваме. Приели сме го като част от живота ни.

Нека първо дефинираме понятието “зависимост”. Буквално значението е: “Ограниченост на действията от чужда воля, власт, влияние; несамостоятелност.”

Какво ще кажете за мобилните телефони?! Познавате ли човек, който няма мобилен телефон? Аз съм чувала поне за един такъв. Странно е, може и да не се сетите дори за един. Вече всеки дядо и всяка баба, живеещи даже в отдалечените малки селца са добре оборудвани от внуците или децата си поне с едно устройство макар и не от най-модерните.

Как се чувсвате, ако се случи да забравите телефона си вкъщи и излезете. Предполагам, че най-често срещаната реакция е да се върнете обратно и да го вземете. Ако случайно сте вече достатъчно далече и бързате за среща или мероприятие, то няма да пропътувате това разстояние веднага заради мобилното устройство.

Какво обаче следва? Веднага да намерите компютър, за да се свържете с интернет и да предупредите, че днес нямате телефон? Или да помолите някой познат, дори непознат на улицата, да се обадите?!

Оставайки без връзка с околния свят сякаш изпадаме в паника. Колко време можете да издържите без мобилния си телефон? А без интернет?

Нека си представим, че се случва нещо непредвидено. Изпадаме в неприятна ситуация. Имаме нужда от помощ, съдействие. Елементарен пример е спукана гума. Или забравени ключове. Срещаме мечка в гората. Ухапва ни странно насекомо. Виждам, че се усмихвате, но това са реални случки, преживени от мои познати.

Каквото и да стане, знаем, че телефонът е с нас. Звъним веднага на близки, приятели, съответните институции и молим за съдействие. Проверяваме в интернет какво се прави в подобни екстремни ситуации.

Ами ако нямаме телефон под ръка. Какво правим? Как излизаме от необичайното положение? Ето един добър пример за “несамостоятелност”. Доста хора ще изпаднат в паника. Вероятно ще стоят и чакат чудо да се случи и някой просто да се появи и да ги спаси. Викат може би “неволята”.

За щастие има и една част от хора, която ще започне да мисли. Ще намери решение. Ще се справи и без мобилния си телефон.

Зависими ли сме от мобилните си телефони? Колко време можем да живеем без тях?! Изключвате ли интернета си поне вечер?! Изключвате ли уведомленията си? Това да бъдеш постоянно на разположение не те ли напряга? Не е ли твърде удобно за другите, но голяма отговорност за теб.

А колко често се случва да звъните дори на най-близките си хора и те да не вдигат телефона си? Всеки втори път, всеки път?! Това е друг интересен феномен. Уж имаме устройството до нас, но никога не е удобно да говорим, или просто не го чуваме. Или е удобно, да не го чуваме.

Когато кажем зависимост правим първоначална асоциация с наркотици и алкохол. Дрогата остава най-тежката и нелечима в почти 90 процента от случаите зависимост. Проблемът е, че тя става твърде достъпна в днешно време. Може да се открие навсякъде. Тази мания, която владее съвременния човек за пари и власт, често води точно до това презадоволяване. Имаш повече от всичко и започваш да търсиш нови начини за забавление.

От друга страна децата разполагат с прекалено много средства. Могат да си купят каквото си пожелаят. Твърде зает с това да изкарва повече пари и да трупа състояние, съвременният родител е склонен да подари на детето си повече от това, което има нужда в момента. Да даде една сума пари, за да може да си осигури спокойствие да работи, а детето да се забавлява.

Къде обаче е границата? Наистина ли имаме нужда от толкова много? Кое е ценното в живота? Кое реално ни носи удовлетворение и наслада?

Въпросът е какво запълваме с тези зависимости? Какво търсим, което не откриваме в реалния живот. Вярвам, че всяка зависимост по някакъв начин те кара да излезеш извън реалността, да имаш усещания, които са твърде силни, но краткотрайни.

Модерната дрога може да доведе до психични заболявания. Дори да не се употребява всеки ден, нейната сила може да бъде пагубна за здравето на човека. Верният път е лечение и то възможно най-скоро.

Алкохолът е следващият в списъка сред най-популярните зависимости. Все по-често специалисти по хранене и лекари прокламират идеята за вредата от алкохола. Дори и чашата червено вино вечер не е толкова полезна, ако е всяка вечер. Чудя се кога стана толкова популярен алкохола?

Дали ковид-времената не допринесоха за това. Преди сякаш се случваше да отвориш бутилка вино вкъщи, ако имаш гости или компания, може би специален повод. В днешно време дори края на работния ден е достатъчна причина.

Незнам дали и преди е било така, но във всеки филм героите имат на разположение бар с напитки. Доста често в сцените присъства отваряне на бутилка вино, или наливане на уиски в чаша, забъркване на коктейл.

Ако това се случва два пъти седмично и питието е по едно, вероятно е приятно и няма поводи за притеснение. Но колко от хората употребяващи алкохол се задоволяват само с две чаши седмично? Какво запълва алкохолът? Начин за социализиране ли е? Средство да избягаме от проблемите? Вероятно дори търсене на разнообразие и приятна емоция?

Установено е, че алкохолът действа зле на метаболизма, на нервната система. Временно е отпускащото действие. След това може да има обратен ефект. Да станем раздразнителни. Дори асоциални.

След като здравните експерти препоръчват спирането на алкохола по възможност на сто процента би следвало да предложат някакъв заместител. Как да запълним тази празнота?

Някои хора решават да спортуват. Странно, но и тук откриваме нова зависимост. Нуждата от спорт всеки ден и по много. Желанието за идеално, изваяно тяло, което със сигурност е свързано с постояннен труд и доста часове прекарани във фитнеса и спортните зали.

Никой не отрича, че спортът е здраве. Но няма ли и тук някакви граници? Колко е разумно да спортуваме. Нужно ли е да го съобразим с възрастта си и здарвословното си състояние? Какво точно да бъде натоварването?!

Кога спортуваме, за да изглеждаме добре и да бъдем тонизирани и кога се стига до пристрастяването към движението и перфектните форми, и нуждата за още и още?

Чували ли сте за зависимостта от адреналин? Нивата на стрес в днешно време са екстремно високи. Именно в такива ситуации се произвежда адреналин, за да ни помогне да се справим с тези необичайни ситуации, както в личен, така и в професионален план.

Адреналинът ни помага да свършим повече задачи за по-кратко време. Ставаме по-организирани, по-бързи, по-мотивирани. Какво се случва обаче, ако произвеждаме още и още адреналин? Къде е балансът? Изпълняваме хиляди задачи, но забравяме за най-важната. А именно, грижата за себе си. Адреналинът може да бъде токсичен. Той води до куп заболявания както физически, така и психични.

Ако загубим баланса и твърде често прибягваме до адреналина, той също води до пристрастяване. Изведнъж губим представа какво означава спокоен и качествен живот. Забравяме какви са основните ни цели и на къде сме тръгнали. Владее ни едно безумно състояние, в което постоянно сме на гребена на вълната.

Адреналин можем да си набавим и чрез силни преживявания. Има толкова екстремни преживявания и всеки, който има желание може да ги изпита. Скок с парашут, полет с парапланер, пътуване с въздушен балон, рафтинг, скално катерене, скок с бънджи.

Споделям и моя скромен опит тук от скок с бънджи. Идея нямам защо ми е било мечта да го направя. Но го направих. На около 26-27 години предполагам. Истината е, че когато застанеш на ръба на моста, въпреки че си обезопазен от много колани, последното нещо, което ти идва на ум е да скочиш. Някакъв разум се събужда в теб и страх. Това е най-нормалното нещо на света – чувството за самосъхранение.

Дали скочих? Да, скочих. Дали беше хубаво? Спорно е да се каже. Летиш в някаква пропаст бувално за секунди се случва всичко. После се чувстваш безсмъртен за известно време. Нивата на адреналин са толкова високи, че ти се струва, че можеш да се справиш с всичко в живота.

После обаче еуфорията отминава. Чувстваш се пак нормален човек. И ако днес можеше да избирам, едва ли бих си го причинила. Не е нужно да опитаме всичко от живота. Той е достатъчно пъстър и интересен.

Чудите ли се защо мисля така?! Най-малкото, защото след този скок с бънджи придобих страх от височини. Преди нямах. Говорих след време с мой близък, който също беше скачал с бънджи и сподели, че също след скока е започнал да се страхува от височини.

До кога ще изпитваме границите и лимитите си? Колко още дрога ни е нужна, за да понесем този наистина объркан и твърде забързан свят? Кога ще спрем, за да се огледаме и оценим колко много всъщност имаме. И вероятно нищо повече не ни трябва. Кога ще започнем да се радваме на живота и да го ценим повече?

Каква стойност ни дават екраните? Какво точно научаваме? Дали наистина се усъвършенстваме?

Не може да подминем и така познатата на всички зависимост от пазаруване. Колко чанти имате вкъщи мили дами? А колко чифта обувки? За тоалетите не смея и да питам. Наистина ли всички са нужни и се използват?

Колко телевизора имате вкъщи? В последно време си мисля, че дори един е в повече. Колко електронни устройства имате? Колко от тях се използват ефективно?

По-добре да не отваряме темата за играчките на децата. Всеки ще си признае, че са твърде, твърде много. Имаме пари, за да купим играчки за децата си, но време за игра нямаме. Тъжно, но факт.

Днес можеш да си купиш повече от всичко. И го купуваш. Нужно ли е наистина да обиколиш целия свят? Какво ще се случи, ако не си посетил един континент или някоя популярна туристическа дестинация? Защо постоянно купуваме самолетни билети и все искаме да избягаме някъде?

Какво ще стане, ако не посетим последния модерен ресторант, който са открили в града? Дали ще можем да продължим да живеем спокойно, без да сме опитали това великолепно ястие приготвено от най-добрия шеф готвач?

А можем ли да си купим време?

Може ли да си купим обич?

А спокойствие?

Кои са нещата без които не можете? Помислете си внимателно. Дали са хубава чаша вино, скъпа чанта, маркови обувки, поредното пътешествие...?!

Или прегръдката на любимите ви хора? Да чуете гласа на родителите си? Да легнете на тревата и да гледате звездите? Уж, безплатни неща, нали? А един ден дори да имате милиарди няма да можете да си ги купите.

Нека им се радваме, докато ги имаме. Нека бъдем тук и сега. Всичко останало може да почака.