Изстрадано

И един ден, когато си почти на ръба да се откажеш, ТЯ да се появи. И да изпълни сърцето и душата ти с толкова много топлина, такава нежност, която не се описва с думи. Тази емоция само се чувства. Наслаждаваш се и знаеш, че го заслужаваш, защото си го изстрадал. Пораснал си достатъчно, за да го имаш. Преборил си се с много демони, но най-вече с теб самия.

Обичам да чета книги. Обожавам да гледам хубави филми. Понякога обаче животът си прави шегички с теб и те кара да бъдеш главния герой в някоя история. Моите обикновено са драматични и силно емоционални. Питам се сега обаче доколко бях главния герой в моите истории, или винаги си позволявах да бъда във второстепенната роля. Исках го, а в същото време не вярвах, че заслужавам моят персонаж да е най-важен.

Как очакваш друг да те обича, ако ти не обичаш себе си?

Колко пъти сте си казвали, че вие никога, ама никога няма да изпаднете в това неловко положение? Колко често сте се убеждавали, че не бихте се унизили и молили за нещо? Познато ли е, усещането, че на теб това няма как да ти се случи. Ти си умен, подготвен, четеш, мислиш. Абсурд е, да се държиш неадекватно, да постъпваш грешно и да си помислиш, че цял живот можеш да бъдеш част от токсична връзка.

Една мъдра дама ми каза преди време, че рано или късно всички ровим в кошчето за боклук. Търсим какво? Вероятно доказателства, че е крайно време да изхвърлим тези отношения на боклука.

Любимото предполагам становище на Вселената е, някой да каже, че нещо никога, ама никога няма да се случи на мен. И в следващия миг без да знаеш как, попадаш точно в тази ситуация.

Връщайки лентата назад направо се чудя как не съм проумявала, че винаги има изход. И питам себе си, толкова ли е трудно да сложиш край. Да нарисуваш една огромна точка. Да тръгнеш да излизаш от блатото. Може и да е имало някаква подадена пръчка, за която да се хванеш, но може и някой да е натискал главата ти, за да потънеш още по-дълбоко.

Не знам. Струва ми се невероятно. Сегашното ми Аз, не би търпяло и пет минути в тези отношения, в тази тиня. Как е било възможно летвата да е пусната толкова ниско, че някой де се хване за нея?! Недопостимо е да подариш дори час, на някой, който не заслужава твоето присъствие, а какво остава за месеци и години.

Не е нормално да имаш нужда постоянно да чуваш партньора си, да изпитваш несигурност и тревога, ако не си с него. Когато реши да излезе по мъжки, да звъниш, да пращаш съобщения, да искаш обяснения и да имаш потребност да чуеш, че си важен и обичан.

Недопустимо е някой постоянно да не си вдига телефона и да изчезва безследно за дни, часове, седмици.

Червената лампа е редно да светне, когато осъзнаеш, че приятелите са на първо място и предпочита тяхната компания пред теб. А вместо да те заведе на разходка из магазините, за да ти купи нови обувки, да заведе майка си.

Майки, оставете синовете си да живеят своя живот. Научете ги как се уважава и обича една жена. Не се конкурирайте с приятелките им. Да, вероятно никое момиче няма да е достойно за вашето невероятно дете и вие ще искате най-доброто за него, но това не означава, че той няма да го има. Щастието в очите му, усмивките му, дори това че се обажда по-рядко вероятно са добър знак, че има правилния човек до себе си. Обичта към жената-партньор и към майката е различна. Мъжкото сърце може да побере и двете. За него няма по-голямо щастие двете му най-любими жени да се уважават и разбират. Не карайте детето си да прави невъзможни избори.

Все си мисля, че най-важното за един родител е да види детето си щастливо. Какво се включва в това понятие има ли значение? Щастливият човек е възможно най-успелият за мен човек.

Минават години на разочарование, предателсва, безумни ситуации, за да срещнеш Него. Разбираш, че съществуват и такива мъже, и такива отношения и такива родители – подкрепящи, обичащи, даващи свобода на децата си. И започваш да се учиш на мъдрост, търпение, да се възхищаваш колко деликатност може да има в един човек.

Хора, обичайте се повече! Винаги има избор. Един важен за мен човек ми каза преди време, че е по-добре да бъдеш сам, отколкото в лоша компания. Толкова прав е бил.

Защо хората ги е страх да останат насаме със себе си? Какво пък толкова ще откриеш?

От опит ви казвам, дори може да установиш, че си приятна компания. Тишината не е страшна. Понякога лекува.

Големите компании, весели уж купони, силната музика само заглушават вътрешния ти вик. Никак не помагат на истинското ти Аз да изплува и да успее да си каже от какво точно има нужда.

Нужно е да замълчиш много силно, за да чуеш себе си и копнежите си.

Не се страхувай от мечтите си. Постижими са! Стига просто да повярваш в тях и в себе си.

Любовта е лесна. Тя е достижима. Хем е нещо велико, хем обикновено. Две сърца просто вибрират на една честота. В истинската Любов няма драма, няма викове и крясъци. Тя е тиха, спокойна, облагородяваща, пречистваща. Това е велико чувство, а в същото време най-обикновенно и за всеки ден. Обичаш постоянно. И сутрин, и вечер, и когато си щастлив, и когато си бесен. Любовта не изчезва. Тя просто нараства. Променя се. Дава ти криле. Дава ти опора.

Има истински жени. Има истински мъже. По-лесно е всеки ден да си различен и с различни хора. По-трудно е всеки ден да избираш един и същи човек и всеки ден да бъдеш себе си.

Вярвайте в Любовта. Тя съществува. Но първо търсете надълбоко вътре във вас. Откриете ли я, приемете ли я, ще можете да раздавате. Умение е и да приемаш.

Любовта не иска, не търси, не моли. Тя създава, дарява, приема.

Спомням си реплика от един стар и обичан български филм. Двойка млади хора. Момичето казва на момчето, че иска да граби с пълни шепи от живота, да вземе всичко.

А момчето я поглежда странно и казва, че няма нужда от всичко. Не изпитва потребност да граби.

Щастието е в малките радости, в правилния подбор, в дребничките елементи, които точно теб ще направят доволен, спокоен, изпълнен с обич и благодарност.

Толкова много неща са преходни – пари, власт, слава. Днес имаш много, утре нямаш нищо.

Непреходното богатство е в теб, никой и нищо не може да ти го отнеме. Ако намериш някой, който да споделя и радостите и тъгата ти, да те обича и с грим и лъскава рокля, и сънен, по пижама рано сутрин, и успял и разочарован след поредния провал...то значи намерил си я, нея, тази истинската, митичната, но съществуваща Любов.

Любовта е свята и е чувство за двама.

Всеки ден си казвам поне по веднъж “Благодаря, че я имам”. Безценно е да бъдеш в главната роля в своя собствен филм.