Пролетно почистване

Беше студена пролетна вечер. Жана се прибираше вкъщи след тежък работен ден. Искаше просто да вземе топъл душ, да си налее чаша вино и да се настани удобно на дивана.

Очакваше с нетърпение края на работната седмица, а беше едва вторник. Не и се говореше. Беше провела твърде много разговори за един ден. В главата и още звучаха гласове и прехвърляше наум всички изпълнени задачи.

Тъкмо се отпусна блажено и отпи от виното, когато телефонът започна да звъни.

Погледна екрана. Помисли няколко секунди, но не можеше да откаже това обаждане. Беше неина приятелка, която често спасяваше в тежки моменти. Момичето нямаше близки и роднини. Разчиташе на приятелите си, но единици сред тях се отзоваваха, когато имаше нужда. Това приятелство продължаваше години наред и не винаги беше лесно за понасяне.

Успя да открадне цели двадесет минути от времето на Жана за почивка, за да обясни колко зле се чувства след поредната раздяла с приятеля си. След това сподели, че няма настроение да празнува рождения си ден. Така загубиха още десет минути. Накрая каза, че утре има желание да излязат само двете на вечеря и след това да изпият по коктейл в някой бар.

Жана нямаше сили да откаже, въпреки че не обичаше вечерните излизания през седмицата. Искаше да е свежа за работа. Само вечеря беше достатъчна. Барът идваше в повече. Съгласи се все пак. Таня имаше нужда от нея. Не беше удачно да я остави сама точно на рождения и ден.

Уточниха час, а на другия ден Таня щеше да изпрати името на ресторанта, където ще бъде вечерята. Жана веднага започна да прави планове как на следващия ден, след работа, ще отиде до най-близкия търговски център, за да купи нещо хубаво за Таня. След това имаше около час да се прибере у дома, да се преоблече и да хване такси към мястото на срещата.

Жана излизаше с един мъж от около два месеца. След последната си връзка беше ужасно разочарована, затова държеше сега нещата да се случват бавно. Обеща си да не позволи отново, един мъж да стане център на живота и.

В обедната почивка получи закачливо съобщение от него “Да пием по нещо освежаващо след работа?!” Тя се усмихна. Искаше да го види. Имаше нещо у него, което я привличаше неудържимо. Самото му присъствие беше приятно. Нямаше напрежение. Срещите им винаги бяха забавни и различни.

Започна да пише, но си спомни, че вечерта е заета. Обеща на Таня да празнуват заедно рождения и ден. Замисли се. Не искаше да отказва. Сякаш имаше нужда да види тази усмивка дори за малко. Обясни, че вечерта е на рожден ден, но след работа ще ходи за подарък и ако той иска могат да се срещнат в търговския център за бързо кафе.

Минаха няколко минути, след което тя получи съобщение “С удоволствие. Нека е безкофеиново и с много сладолед.”

Усмихна се и започна да обмисля подаръка. Трябваше да действа бързо с избора си, за да остане време и за срещата с Алекс.

След края на работния ден Жана се отправи към търговския център. За щастие беше близо и нямаше трафик, така че пристигна изключително бързо. Имаше идея какво да вземе. Влезе в любим магазин, от който рядко си позволяваше да си купи нещо. Цените бяха доста високи. Но всичко беше много красиво. Прекрасна изработка, уникален дизайн. Лесен начин да се отличиш само с един аксесоар. Набързо разгледа новите попълнения и хареса красив кашмирен шал. Помоли да го опаковат.

Докато чакаше се замисли, че никога не би купила за себе си нещо толкова скъпо.

Плащаше на касата, когато телефонът звънна. Беше Алекс, който чакаше в кафето на долния етаж. С него всичко се получаваше някак лесно и спонтанно. За първи път можеше да бъде себе си. Призна му, че няма желание да ходи на този рожден ден, но понякога се налага да се жертваш заради приятел. “Нали така?!” Сякаш попита повече себе си, отколкото него. А той просто се усмихна насреща.

Пиха кафе, ядоха вкусен сладолед, говориха си и тя не усети как отлетя един час. Не искаше да тръгва. Искаше да вечеря с него. А после да се приберат заедно. И ако трябваше да е безкрайно честна със себе си, никога, ама никога, не искаше да се разделят.

Тези кратки срещи никак не бяха достатъчни. Дори вечерята да продължаваше три часа пак искаше още. Какво остава за час!

Но дългът я зовеше. Стана, усмихна се и тръгна. Той извика след нея. Искаше да разбере какво е купила за подарък. Тя се обърна и каза “Друг път ще ти покажа”. Искаше да каже “разкажа”, но нямаше време за обяснения. Завъртя глава и потегли. Бързаше. Не искаше да закъснее за срещата с Таня. Все пак щяха да бъдат само двете.

Пристигна задъхана вкъщи и благодари на себе си, че снощи избра и изглади една черна рокля. Бързо се преоблече и започна да освежава грима си. За момент спря и отиде да вземе телефона, за да пусне любима музика за настроение. Едва го докосна, а той започна да вибрира и звъни. Стресна се. На дисплея беше изписано “Таня”.

Погледна колко е часът, имаше достатъчно време до срещата. Не закъсняваше. А Таня винаги идваше поне петнадесет минути по-късно от уговорения час. Тъкмо си помисли одобрително, че поне е решила да предупреди, че няма да пристигне навреме.

Натисна зелената слушалка, а отреща започнаха да валят безброй оправдания и обяснения. Приятелката и не искаше да излиза. Днес провела разговор с бившето си гадже. Беше разстроена. Желанието за вечеря и бар се беше изпарило. Помоли да отменят срещата. Обеща да празнуват друг път, когато се почувства по-добре.

Жана, както винаги подходи с разбиране. Успокои Таня, че всичко ще бъде наред. Потвръди, че не и се сърди. Няколко пъти. След което затвори телефона и въздъхна с облекчение.

После и стана досадно, че се е обличала, гримирала и е бързала за подаръка.

Но прие обстоятелствата, такива каквито са. Разбираше как се чувства Таня.

Явно нямаше да ходи на рожден ден. Отиде да си вземе топъл душ. Сложи домашните дрехи и се замисли, че всъщност няма вечеря. Отвори хладилника и извади малко сирене и маслини. Погледна бутилката с червено вино. Да, можеше и сама да отпразнува рождения ден. Чаша вино и сирене щяха да са достатъчна вечеря в този момент.

Нямаше желание да гледа нито филм, нито да чете книга. Имаше различна нагласа за тази вечер. Отпи глътка вино. Хапна. Пусна си приятна музика. Обичаше да слуша джаз, особено вечер. Погледна часовника. Беше почти полунощ. Взе телефона. Замисли се дали да пише на Алекс. Но какво щеше да му каже?! “Здравей! Рожденият ден се провали. Сама съм. Ако искаш ела.”

Искаше да го напише, но нямаше да го направи. Вместо това погледна какво се случва в социалните мрежи. Отвори приложението и още първата снимка я остави без дъх. Гледаше и не вярваше на очите си. Погледна хубаво датата. О да, определено беше качена преди не повече от половин час, точно днес.

Усмихна се на себе си. “Не е възможно”, помисли си тя. Погледна отново. Имаше и втора снимка. Таня с неина колежка от работа пиеха коктейли в любим бар. Барът, който Жана беше препоръчала на Таня и понякога ходеха заедно. Погледна по-добре. Имаше и текст към снимките. “Импровизациите се получават най-добре. Важно е да имаш истински приятел до теб.”

Жана хвърли ядосано телефона на дивана. Импровизации а?! Нали беше запазила място в бара за тях двете. След вечерята щяха да ходят там. Приятел?! Какъв приятел!

Жана познаваше момичето от снимката. Работеха заедно с Таня по един успешен проект. Но впоследствие си присвои изцяло заслугите за него. Затова получи повишение, а Таня остана на същата позиция и заплата.

Жана започна да се разхожда из стаята. Ядоса се. Най-вече на себе си. До кога щеше да избира другите вместо себе си?! До кога щеше да бъде най-добър приятел?! До кога щеше да спасява хората?!

Нужно ли беше да се случи нещо такова, за да проумее колко важна е за някого. Защо когато Таня получи криза се обади първо на нея, за да я заведе в болницата, но за компания в бара избра колежката си, откраднала проекта и?!

Никога нямаше да разбере. Не беше и нужно. Ако ти не събираш кураж да изхвърлиш вещи и хора от живота си, то Вселената го прави вместо теб. По един или друг начин. Вероятно винаги боли да се разделиш с нещо или някого. Дори, когато е за твое добро.

Жана погледна грижливо опакования подарък. Разкъса хартията. Извади красивия шал. Сложи го на врата си. Отиде до огледалото. Огледа се, усмихна се. Беше невероятен! Каква материя! Колко добре и стоеше.

Обърна се и тръгна да вземе телефона. Написа съобщение на Алекс: “Знам, че е късно. Може би вече спиш. Искам да те поканя на вечеря утре. Ще сготвя. Надявам се да е нещо вкусно.”

Последва отговор веднага: “Ще дойда с удоволствие. Сигурен съм, че ще бъде вкусно. Виното е от мен”.

Жана прегърна телефона. Въздъхна с облекчение и благодарност. Сякаш товар беше паднал от раменете и. Повече не се чуха, нито видяха с Таня.

Точно в този момент осъзна, че има прекрасен италиански шал и чудесен мъж до себе си.