Перфектният мъж

 Две приятелки се наслаждават на събота вечер в любим столичен рок бар. Ния вдига току що сервирания джин-тоник и отпива жадно. Стефани, поема своя коктейл, намига и казва:
 - Който бърза, повтаря!
 Двете се оглеждат наоколо. Все още е празно. Дошли са твърде рано, но така са си подсигурили места, защото в този клуб политиката е да не правят резервации.
 Ния отмества един непослушен кичур коса и забелязва близо до тях висок, красив мъж, който стои сам, нервно потропва с ръка по барплота и хвърля очакващ поглед към входа на заведението. Тя оправя невидима гънка на новата си черна рокля, а погледът ѝ все тича към господина в съседство. Изведнъж той се обръща и я забелязва. Тя засрамено навежда глава и опитва да подхване някакъв разговор със Стефани, която пък почти е пресушила питието си и уж се възмущава:
 - Eй, този “Космополитън” все по-малък го правят! – Мята поглед зад рамото на приятелката си и добавя:
 - Охо, май си имаме компания.
 Ния усеща една топла ръка по рамото си и рязко се обръща. До нея е застанал мъжът, чийто поглед улови преди миг. Навежда се твърде близо до нея и прошепва в ухото ѝ:
 - Извинете, може ли да използвам телефона Ви за малко?
 Тя е стъписана. Очаква да чуе какво ли не, но не и точно това?! Успява да отрони само:
 - А защо?
 - Защото трябва да се обадя, а моят телефон не е с мен.
 - И къде е?
 - Вкъщи. Нямам навик да нося телефона като излизам.
 В този момент Ния се отпуска и започва да се смее с глас. Той я гледа известно време и после пита:
 - И кое е толкова смешно?
 - Е, как?! Кой нормален човек в днешно време излиза и нарочно си оставя телефона у тях?! Ако искаш да ми вземеш номера просто кажи. Има и по-достоверни начини. – започва да нарежда тя.
 - Тогава ще помоля приятелката ти. Може да е по-сговорчива. Наистина трябва да се обадя. Чакам едни приятели, но закъсняват. Чудя се дали не съм сбъркал мястото. – той се почесва по челото, а Ния чак сега забелязва колко сини са очите му.
 - Добре, добре. Ето, ще ти го дам, но говори тук. – тя вади внимателно телефона от малката черна чанта и му го подава.
 - Казвам се Мартин. Тоест вече знаеш името ми и не раздаваш вещите си на непознати. – представя се той и взема мобилното устройство.
 За секунда ръцете им се докосват и Ния се дърпа като опарена, защото усеща неестесвено електричество да минава по цялото ѝ тяло.
 Той набира някакъв номер. Говори кратко, след което подава телефона на Ния и благодари за услугата. Пожелава любезно “приятна вечер” и се отдалечава в неговия ъгъл. Стефани мята въпросителни погледи и с нетърпение очаква обяснение какво се случва. Приятелката ѝ разказва за безумната ситуаця, в която бе попаднала. А Стефи прехапва устни и заявява:
 - Много е готин този екземпляр! Де да беше по-мила и да предложиш нашата компания докато се появят неговите хора.
 Момичетата си поръчват по още едно питие и заедно с новите коктейли се появяват и трима високи мъже облечени небрежно със светли тениски и джинси. Отправят се към Мартин, прегръщат се и оживено запопчват да обсъждат нещо. В някакъв момент той посочва към Ния и продължава да обяснява. Тогавя тя забелязва, че неговота тениска е черна като на нея има нарисувана пирамида пречупваща бяла светлина в цветна дъга. Не успява добре да прочете надписа от това разстояние, но се досеща, че латинските букви са името на добре познатата рок банда “Пинк Флойд”.
 С напредването на вечерта градусите на настроенито се покачват. Неусетно се стопява разстоянието между двата бара. Момчетата се приближават до Ния и Стефани. Сближава ги историята с телефона. Мартин се отпуска и хвърля остроумни шеги, които твърде много допадат на Ния, че да се засегне, макар и част от тях да са по нейн адрес. Той уж небрежно я докосва от време на време, но всеки допир предизвиква силна емоция у нея. В един миг Стефани се оказва обградена от тримата приятели на Мартин. Личи си, че искрено се забавлява. А Ния е напълно погълната от мъжа с черната тениска. Оказва се, че имат общи интереси. Той работи в голяма корпорация. Не казва какво точно прави, но става ясно, че е на отговорна позиция. Обича да пътува. Изучава новите ресторанти в столицата и се наслаждава на красиво поднесената храна. Ния не вижда и не чува нищо освен него. Не забелязва, че е започнала някаква бавна мелодия. Той обаче спира да говори и казва:
 - Ооо, това е любимата ми песен! Трябва да танцуваме!
 Не ѝ дава възможност да реагира, а просто я привлича плътно до себе си и я понася в ритъма на “Wish You Were Here” (“Бих искал да си тук”, популярна песен на Пинк Флойд). Тя се подчинява, обляга се на рамото му и се заслушва в текста на песента. На финала на танца поглежда плахо в очите му. Тя дори не може да си представи колко издайнически са големите ѝ влюбени, кафяви очи. Не иска да се отделя от него. Усеща топлина и сигурност.
 Той обаче се отдръпва леко и съобщава, че се налага да тръгва. Вижда разочарованието ѝ. Бърза да добави, че има номера ѝ, така че да очаква скорошно включване от него. Тя го гледа как се отдалечава, а сърцето ѝ бие лудо.
 Приближава се до Стефани и прошепва:
 - Май все пак има любов от пръв поглед...
 
 ****
 Още на следващия ден Мартин се свързва с Ния. Тя не очаква позвъняване, а по-скоро текстово съобщение. Предстои да разбере, че е зает човек и няма време да пише. Предпочита да се чуват. Говорят с часове. А тя няма търпение да го види отново. Ния е старомодно момиче. Не събира кураж да предложи среща. Прави го той. Казва, че щяло да има латино парти в модерен ресторант в центъра, в събота вечер, а той има две покани. Тя се съгласява веднага.
 В деня на партито той я посреща на входа. Целува я по бузата. Хваща я за ръката, но веднага щом влизат я пуска. Настаняват ги на хубава маса. Той пита:
 - Какво ще си поръчаш?
 - Сьомга с гриловани зеленчуци. – казва тя.
 - Еее, стига де, това е толкова изтъркано и префърцунено! – отбелязва той.
 - Освен да си взема тройка кюфтета с лютеница и пържени картофи? – троснато отвръща Ния.
 Той видимо се забавлява на притеснението ѝ. А на нея за първи път ѝ се случва мъж да я кара да се чувства неловко. Обикновено се държи освободено, шегува се, разказва всевъзможни истории. Мъжете я харесват, но тя трудно избира да бъде с някой. Не е имала сериозна връзка повече от две години. Иска най-после да срещне мъжа с главно “М”. Все пак е почти на трийсет. Мечтае за семейство и майчинският ѝ инстинкт се проявява все по-често.
 Ресторанът се пълни. Пристигат нови хора, а Ния забелязва, че буквално всеки трети посетител поздравява Мартин. С част от тях се ръкува, други просто му махат от далече. Тя не се стърпява и пита:
 - Какво става да не би ресторантът да е твой? Да не си някой известен шеф – готвач?
 - Ха-ха, не просто познавам много хора. – засмива се той. Докосва я леко по крака и после бързо отдръпва ръката си.
 Вечерта минава неусетно. Предлага ѝ да я изпрати с такси. Тя се съгласява, въпреки че знае, че той живее в другия край на града. В таксито тя опира глава на рамото му, а той хваща нежно ръката ѝ. Почти не говорят. Когато стигат пред входа, тя благодари и тръгва да слиза. Той я дръпва рязко. Погледжда я настойчиво и я целува страстно. Пита с дрезгав глас:
 - Мога ли да се кача?
 Сърцето ѝ тупти учестено, но тя успява да обясни:
 - Не е удобно. Живея със съквартиранка. Имам си стая, но... няма как! Дори не съм я предупредила. – иска ѝ се да добави също, че това е първата им среща, а тя по принцип не постъпва така.
 Хубавото е, че той не настоява. Целува я още веднъж. Останала без дъх, Ния излиза от таксито и тръгва към блока. Не успява да мигне цяла нощ. Постоянно проверява телефона си, но така и не получава желаното позвъняване. На другия ден мобилното устройство продължава да мълчи. Тогава тя решава да се порови в интернет и да потърси повече информация за него. Вече знае и фамилията му. Отваря търсачката и пише “Мартин Кайлъков”.
 Първото, което излиза е негова снимка на корицата на известно бизнес списание. Оказва, се че не просто работи в корпорация, а я ръководи. Зачита се в статията за него. После се връща на снимката, защото нещо е привлякло вниманието ѝ. На безимения пръст проблясва халка. Разтреперва се. Грабва телефона и звъни на Стефани. Обяснява набързо цялата ситуация, а приятелката ѝ, след като я изслушва внимателно казва:
 - Погледни от коя година е списанието.
 Секунди по-късно Ния уточнява:
 - Преди три години е излязло.
 - Ето, спокойно, сигурно е разведен. Три години са много време. Кой нормален семеен мъж ходи по барове и ресторанти събота вечер? – успокоява я Стефи.
 - Да права си. И все пак “разведен”! Не е ли нещо като “втора употреба”? - настоява Ния.
 - Така ли?! Хайде да се стегнеш! Хиляди пъти сме нищили тая тема. Почти на трийсет сме, сами, без гаджета! И ние не сме от най-първата употреба нали?! А и такъв мъж рядко се намира! Финансово стабилен, красив, висок със сини очи, с невероятно чувство за хумор, кавалер, има собствено жилище, не изглежда на повече от трийсет и пет ... да ти припомням ли още?! Какво чакаш, вдигай телефона и го чуй! Прояви малко инициативност. Такива мъже харесват смели жени. – Стефани нарежда докато остава без дъх.
 Приятелката ѝ сякаш се успокоява от току що направения анализ и затваря телефона. Прочита още веднъж статията. Събира кураж и се обажда на Мартин. Той вдига на второто позвъняване:
 - Какво става? Нещо спешно ли има?
 - Имам лош ден и просто исках да чуя гласа ти. – прошепва Ния.
 - Дай ми секунда да си намеря тиха стая...така, движа се...готово. Казвай сега. – подканва я Мартин.
 Говорят повече от петнайсе минути, смеят се, закачат се, после той вметва:
 - Май вече си по-добре!
 - Да, благодаря ти! Имах нужда от това. – Ния държи телефона с широка усмивка.
 - Радвам се. Мисията изпълнена. А сега трябва да се връщам, че ме чака цяла зала пълна със сърдити чичковци да обсъждаме важна сделка. – обяснява той.
 - Амааа...как така?! Ти си излязъл от срещата, за да говориш с мен, за да обсъждаме моите глупости?! Ужасно ми е недобно, че те занимавам. – изпелтечва Ния.
 - Въпрос на приоритети моето момиче! Ще се чуем по-късно. Тази седмица е много натоварена, но ще се измъкна за един хубав обяд. Ще мина да те взема от офиса утре и ще хапнем вкусно. – предлага Мартин.
 - Супер! Чао и благодаря отново! – казва Ния и затваря.
 
 ***
 На следващия ден едно огромно, керемидено червено Волво паркира пред входа на сградата, където работи Ния. Голяма част от колегите ѝ са навън, за да пушат по цигара или да отидат да обядват. Не остава незабелязано момичето с късата пола и високите ботуши, което се качва в лъскавия автомобил, управляван от чаровен, млад мъж със стилна прическа. Ния трепери от вълнение. Не е първа среща, но за първи път я виждат с новото ѝ гадже.
 Мартин я води в известен ресторант не далече от офиса ѝ. Имат запазена маса до прозореца в ъгъла. Не очаква тук да срещне някой познат, но още влизайки забелязва двама колеги, които я поздравяват. Настаняват се без да свалят поглед един от друг. Разговорът е така сладък, както и сервираната храна. Не усещат как отлита почти час. Мартин пита какъв е десертът на деня. Сервитьорката обяснява, че е специална торта, която горещо им препоръчва. Поръчват си по парче.
 След първата хапка, която вкусва, Мартин отбелязва:
 - Страхотна е! Същата, която бяхме поръчали за рождения ден на дъщеря ми.
 Ния едва не се задавя. Оставя вилицата, защото ръката ѝ започва да трепери. Успява да попита:
 - Ти имаш дъщеря?
 - Даже две. – усмихнато и с гордост заявява събеседникът ѝ.
 - А жена имаш ли? Разведен ли си? – едва се чува гласът на Ния.
 - Имам да, не съм разведен. – потвърждава Мартин.
 На Ния ѝ се завива свят. Хваща главата си с ръце, поема дълбоко въздух. Изведнъж цялото притеснение се изпарява от нея. Скърства ръце, поглежда мъжа срещу нея право в очите и казва:
 - Значи да преговорим. Имаш семейство, жена и две деца. И живееш с тях в големия си, дизайнерски апартамент.
 Той кимва.
 - Тогава, питам аз, какво правиш тук с мен? – процежда през зъби тя като внимава да не повишава тон. Осъзнава, че колегите ѝ са седнали само през няколко маси и вероятно могат да ги видят и чуят дори.
 - Обядваме, говорим си. Какво толкова. Нищо не е станало. Просто приятелска среща.
 - Аха! Приятели значи. А целувката в колата? А това, че искаше да се качиш у нас, за да правим “нищо”? – очите на Ния са потъмнели. Бузите ѝ пламтят. – Искам да тръгвам.
 Тя се надига, но после се досеща, че сама не може да стигне до офиса навреме. Никое такси няма да я закара за толкова кратко разстояние, а пеша е непосилно с високите токове, с които е обута.
 Той плаща сметката. Излизат навън. Тя се качва с нежелание в колата. Навежда глава и иска от него да я остави по-далече от входа на сградата, в която работи.
 Почти са пред офис сградата, когато срещу тях се задава скъп автомобил, който им свирва. Тя поглежда Мартин. Целият е почервенял като презряла чушка. Отваря прозореца, а мъжът в другата кола обхожда Ния с любопитни очи и го пита:
 - Как е?
 - Как да е! Решиш да изведеш младо гадже на обяд и кума ти те хване в крачка! – казва Мартин и двамата мъже започват да се смеят силно.
 Ния забива още по-упорито поглед надолу. Изчаква черната кола да отмине и казва кратко и категорично:
 - Спри. Ще сляза тук.
 Той спира, тя грабва дамската си чанта. Затръшва вратата и се обръща за една последна реплика, която изстрелва през отворения прозорец:
 - Не смей да ме търсиш повече!
 С бързи крачки тръгва към офиса си. Благодарна е, че не среща никой познат по пътя до тоалетната. Влиза вътре, заключва се и започва да плаче. Чувства се омърсена и използвана. Чува само една негова реплика: “Какво толкова. Нищо не е станало.” Чуди се как е възможно хората да не вярват на истината, а да се връзват така лесно на красиво изречената лъжа.
 След като се съвзема, Ния отива в първата свободна стая за срещи и звънни на Стефни. Има спешна нужда от приятел. Разказва за случилото се, с глас пълен с гняв и разочарование. Приятелката ѝ е добър слушател. Оставя я да излее всичко. Как Ния среща идеалния мъж - чаровен, нежен, мил. Как той отговаря на всичките ѝ изисквания за перфектния мъж. Как може да ѝ подсигури дори повече от това, от което има нужда, как пътуват на екзотични места. Как могат да имат най-симпатичните деца на света. Как я кара я да се чувства желана, истинска жена. И още и още...
 Накрая Стефани пита:
 - Ния, помисли си, след като разбра що за човек е Мартин, наистина ли го харесваш все още? Можеш ли да си влюбена в такъв човек? Искаш ли този “перфектен” партньор за себе си? Ами ако го беше срещнала първа, преди жена му? Искаш ли да си на нейно място?
 Отсреща се чува дълго, тягосно мълчание. После Ния прочиства гласа си и казва:
 - Благодаря ти! Късметлийка съм да те имам до мен. – тя затваря телефона и се впуска в поредния си ден като свободна жена.