Невъзможна мисия или житейски урок

Темата е огромна, постоянно се задават хиляди въпроси, търсят се решения. Има изобилие от експерти, които опитват да помогнат. Аз също съм преминала през различни етапи. Опитах какво ли не, в желанието си да открия правилния човек и да сбъдна мечтата си за семейство.

Предполагам, че има хора, които нямат нужда от сериозни уроци в живота в този аспект и срещат правилния човек още през 20-те си години. Остават с него, създават семейство и са щастливи. Да, абсолютно възможен сценарий. Изумително е да видиш толкова млада жена, вече открила правилния път, реализирала се в личен план, уверена, подкрепена.

Имам усещането, че това дава някаква сила и в кариерното развитие. Ако имаш точния човек до теб, не се налага да хабиш усилия в тази посока. Дори не спорим, че макар и открил правилния човек работата продължава и връзката се нуждае от грижи. Но това е различно като време и енергия.

Не се налага да се регистрираш в различни сайтове, да ходиш на всякакви сбирки и организирани мероприятия, случайни срещи, за да може евентуално да откриеш твоя Човек. Всяко ново разочарование те разклаща силно. Трудно събираш себе си. След всеки неуспех ти се струва, че светът се е сринал. Нямаш желание да се храниш, какво остава за друго.

Точно по тази причина не исках да се връщам назад във времето и да споделям горчивия си опит. Но когато мине достатъчно време, всички случки и разочарования можеш да отделиш просто като част от миналото, като добри житейски уроци. Осъзнаваш, че без тях не е било възможно да стигнеш до тук, да имаш това богатство, и най-вече да го оцениш подобаващо.

Случи се нещо в последните месеци , а може би достатъчно време изтече, но съм готова да се върна там, да споделя моя път, за да помогна. Ако успея да предпазя дори само един човек, значи си е струвало.

Дълги години се опитвах да убедя себе си, че болката си е заслужавала. Трудно ми е на моменти. Можело е да съм по-осъзната, да обичам повече себе си, да си спестя поне няколко от тези безкрайно дълги и мъчителни години. Но предполагам, точно толкова е било нужно.

Няма как да разкажа дългогодишен период, толкова емоции и преживявания в няколко страници.

Но съм готова да го споделя. Ще се случи в точния момент и по най-правилния начин. Вярвам го.

Може би някой, четейки тези редове е в подобна ситуация и търси подходящия човек, или се пита дали човекът до него е правилният. Има много начини да се справите със ситуацията. Вероятно е да отнеме дълго време. Важното е, че ако го искате силно и от сърце, то ще го имате. В точното време, на точното място. Нито минута по-рано или по-късно.

Хората сме различни и отделни методи, подходи и техники могат да помогнат.

При мен верен помощник бяха книгите. Спомням си, че след едно от големите ми разочарования, приятелка ме заведе в голяма книжарница. Обикаляхме между рафтовете. Тогава за първи път си признах, че имам нужда от помощ. Бях осъзнала, че не се справям сама.

Излизанията, безкрайните вечери с приятели и непрестаната ангажираност не ти помагат да видиш проблема и да стигнеш до някакво решение. Така само замитаме разочарованията под килима, а те обичат да изскачат в най-неподходящия момент.

Ако се правим на изкуствено щастливи, че не ни пука, че всичко е наред и следващата невероятна любов е зад ъгъла, може да заблудим всички останали, но не и себе си.

В тази красива книжарница беше първата ми “среща” с Луиз Хей. На случаен принцип избрах една от неините книги. Пазя я и до днес. Понякога си препрочитам някои фрази. Помогна ми. Години след това помогна и на мой близък човек, попаднал в тежък момент да намери сили и смисъл да продължи.

Още тогава се научих да не подценявам силата на думите. Ако боравиш добре с тях, ако умееш да разчиташ посланията, те могат да бъдат твои лечители.

Книгите са ме спасявали в изключително много ситуации. Те са верни мои приятели и спътници през годините. Когато бях тинейджър ме спасяваха от скуката. Четях изобилие от криминални и любовни романи. Не знам защо, но бях се фокусирала върху тези два жанра.

По-късно открих и книгите за самопомощ и за личностно развитие. Може и да съм прекалявала на моменти. Важното е, че изпълняваха своята мисия и ме караха да се чувствам по-добре.

Идва момент, в който това да се почувстваш по-добре е временно състояния. Осъзнаваш, че не те устройва. Ти си добре час или два, може би дори ден. В останалото време си все същия, затънал в своите проблеми и неволи. Душата ти се разкъсва, а сърцето плаче.

Колкото и далечна дестинация да избереш за новото пътешествие, няма да избягаш от себе си и самотата. Стягайки куфара те скачат в него и ги отнасяш там сред прекрасните гледки, просекото и хубавата музика. Уж всичко е чудесно, а прозират сякаш през невидима паяжина и бавно и полека те омотават в нея.

Без даже да си усетил започва да те стяга нещо около врата. Преглъщаш това добре охладено вино, а то горчи. Отхапваш от красиво поднесеното ястие и вместо вкусовите ти рецептори да затанцуват от удоволствие, усещаш само празнота.

Там някъде зареял поглед в голямото синьо разбираш, че само с четене на книги няма да стане.

Книгите могат да останат, не е нужно да се откажем от тях, но са нужни и действия.

В последните дни, постоянно попадам на дискусии за манифестирането. Модерна техника, в която със силата на мисълта сбъдваш желанията си. И аз вярвам, че мислите ни са важни. Задължително е да ги подбираме внимателно. Вярвам и в силата на мечтите.

Аз съм един от най-големите мечтатели. И потвърждавам, че огромна част от мечтите ми са вече реалност. Живея в мечтите си, колкото и невероятно да звучи. Обаче, без да ме приемате като лошия вестоносец, искам да ви призная една тайна. Само с мечтаене не става. Или казано по модерния начин, само с манифестиране НЕ СТАВА!

Мечтите, хубавите мисли, красивите очаквания е хубаво да бъдат добре подплатени с ДЕЙСТВИЯ.

Без действие, няма резултат. Смело и отговорно го заявявам. Съжалявам за тези, които ще останат разочаровани. Но ако просто седите кротко на дивана вкъщи, гледате любимия сериал, хапвате вкусотии и мечтаете денонощно, то вероятно ще останете в това състояние още дълго време. Ще бъдете вие и мечтите ви.

При мен започнаха да се случват промените, когато започнах да действам. Само с четене и мечти не става. Едва ли на вратата ви ще почука младата версия на Брад Пит или Джордж Клуни и ще ви покани на вечеря. Е, добре има вероятност, около един процент, това да се случи, но без да съм любител на математиката, нека не разчитаме на този един процент.

В една от книгите, която прочетох тогава и изключително много ме впечатли се оказа, че главният герой е истински и съществува. Даже провежда семинари в града, в който живея. Мигновено реших да го открия и се записах на негов семинар. Така започна моето пътуване, истинската промяна и осъзнаване. Стана бавно, трудно, имах нужда от време и търпение.

Беше само началото. Последваха още семинари, консултации и най-вече действия!

Промених много от моите навици, дори средата, в която живеех. Беше трудно. Освен че спасих къщата си от непотребни вещи, почистих и обкръжението си. Това беше най-болезнената част. Не бях свикнала да се разделям с хората. С някои стана естествено и спонтанно, с други тежко и драматично. Отне месеци, за да се случи. И все пак се случи.

И когато домът и сърцето ти са почистени от ненужни вещи, хора, тревоги и емоции се оказва, че има достачно място за НОВ Човек и ново начало. А той се появи в най-подходящия момент.

Нито ден по-рано. Нито ден по-късно.

Моето послание днес към вас е: Мечтайте и действайте смело и постоянно.

Аз вярвам във вас, повярвайте и вие!