Най-магичното или най-динамичното време в годината?!

 Естествено, никога не става точно така. Винаги има нещо за последния ден, последния час, последната минута. Това са вероятно двете най-наситени седмици от годината. Точно тогава започва организацията на всякакви партита, вечери, сбирки. Освен коледните подаръци се налага да търсиш и нови обувки, или бляскав тоалет.

 Винаги в работен план е невероятно натоварващо. Странно е как хората осъзнават, какво не са свършили цяла година и сякаш се опитват да компенсират точно в тези две последни седмици.

 Винаги фокусът е върху това какво не сме довършили, какво не успях да направя, а не върху това колко много постигнах. И точно днес реших, че мога да взема лист и химикал и вместо да пиша поредния план и списък със задачи, мога да се опитам да си спомня, колко много неща свърших през цялата изминала година. Да опиша постигнатите цели, резултати, както и щастливи моменти и преживявания.

Защо винаги говорим за това, което ни липсва, а сякаш забравяме колко много имаме.

 Има нещо магично в тези празници. Започваме да мислим повече и да правим равносметки. Изведнъж знаейки, че ни очакват едни по-спокойни периоди и дълга почивка ставаме по-благосклонни, по-отзивчиви и отдадени. Всички сякаш са по-щедри. И все пак фокусът остава върху големите и скъпи подаръци и вкусната храна. А това ли е най-важното? Това ли ни зарежда?

 Опитваме всяка година да изберем най-нестандартния и оригинален подарък. Чудим се как да зарадваме близките си. Искаме да видим усмивките им, да видим одобрение.

 А какво ще кажете за такъв подарък – да напишете по едно писмо на всеки и да му благодарите за всичко, което прави за вас, да му споделите, колко всъщност е ценен за вас. Да опишете с няколко думи най-хубавите му качества. Или да му признаете, че дори да ви разочарова, дори да сгреши вие пак ще го обичате, защото в любовта няма условности. Тя е постоянна величина. Не може днес да обичаш някой, защото е добър и прави много за теб, а следващия ден, да не го обичаш, защото не е имал достатъчно време, или е допуснал грешка.

 Постоянно повтарям на детето си, че го обичам винаги, дори когато му се скарам, или когато счупи нещо, когато е тъжен или ядосан, аз винаги го обичам. Това състояние не се променя.

 Нали истинската любов затова е истинска, защото обичаш безусловно и безрезервно. Какво ще се случи, ако на Коледа не просто си кажем “Обичам те”, а си кажем “Справяш се чудесно”, “Възхищавам ти се”, “Много си добър, в това което правиш”, “Оценям усилията, които полагаш”, “Заслужаваш почивка”, “Благодарен съм, че те имам”?

 Защо в този материален свят започнахме да забравяме силата на думите? Защо чрез подаръци и скъпи жестове изразяваме любовта си? Защо компенсираме нашето отсътвие с вещи? Нима не си спомняме, че прегръдката и усмивката са най-силното лекарство. Можете да стоплите нечие сърце, ако просто му признаете правото да е тъжно или ядосано.

Кога станахме толкова изискващи и все по-малко приемащи?

 Защо постоянно се състезаваме с другите хора? Нали разбирате, че единственото адекватно състезание е с нас самите? Вярвам, че повечето от вас се надскачате всеки ден. Защо изобщо ни е нужно нашите близки да признаят успехите ни, постиженията, както и правото ни да сме слаби? Незнам защо, но ни е важно! Затова не чакайте някой да дойде при вас и да ви потупа по рамото. Направете го първи вие. Стоплете нечие сърце.

Моля ви, не препращайте готови послания от социалните мрежи на всичките си близки и приятели.

Напишете дори само две думи, но да бъдат ваши, да бъдат от сърце. Ако можете обадете се, чуйте гласа отсреща. Ще се заредите взаимно с хубава енергия. Ще го запомните.

Давайте много и от сърце и ще получавате двойно повече.

Имаме ограничено време на този свят, нека го използваме разумно.

По-малкото е повече.