Открих подходящия партньор. Как и дали да го задържа?

Без да разочаровам никого, тайничко ви казвам, че не е точно така. Разбира се, откривайки нашия партньор, животът става по-цветен и по-приятен. Да имаш човек, който те кара да се чувстваш обичан и ценен, с когото споделяш хубави и лоши моменти, придава друг привкус на всеки нов ден. Ставаш с желание. Започваш да планираш повече. Мечтаеш с размах. Почивките се очакват с още по-голямо нетърпение. Отпуската все не достига, защото толкова много имате да споделяте. Цял един свят чака да го преоткриете заедно.

Всеки вижда другия в най-добрата му светлина, понеже човекът отсреща наистина показва най-хубавото от себе си. Съобразяваме се с всяка наша стъпка и дума. Искаме партньорът ни да бъде все по-щастлив и по-доволен. Склонни сме на компромиси, само за да видим една усмивка, да усетим благодарност и радост у любимия човек.

Всичко е идеално, но искаме да опознаем по-добре половинката си. Опитваме да преценим има ли бъдеще тази връзка.

Първата стъпка може да бъде организиране на съвместно пътуване. Като начало е по-разумно да изберем близка дестинация. Когато хората пътуват попадат в различни ситуации. Те са различни от ежедневието. В случай, че се появят препяствия – закъснял полет, загуба на документи и т.н. може да се приеме като бонус. Така има шанс да видим любимия човек как ще реагира в екстремна ситуация. Ще успее ли да запази самообладание? Ще излезе ли бързо и адекватно от нея? Ще помисли ли за човекът до него?

В такива моменти може да се прецени кой всъщност сме избрали да обичаме и дали да се доверим за дългия път точно на него.

Има и вариант пътуването да е идеално. По време на почивка хората се отпускат, наслаждават се на преживяванията. Така вероятно ще видим най-доброто от тях. Разглеждат се интересни места, хапва се вкусна храна, разговорите са дълги и приятни, настроението е приповдигнато. Любовта сякаш нараства.

Така трудно ще получим отговорите на въпросите, които започват да изникват – с този мъж/жена ли искам да прекарам живота си. И ако отговорът дойде, най-вероятно под силната емоция, той ще бъде положителен.

Да се замислим, дали нашия живот обикновенно е изпълнен с безкрайни пътувания, ресторанти и хотели, където ни обгрижват няколко човека едновременно. Какво е ежедневието ни? Какви са предизвикателствата, които срещаме в делниците?

Връщайки се в нормалната си среда, най-добрият начин да опознаем човека до себе си е да заживеем заедно. Винаги съм се чудела, защо толкова много мъже, пък и жени се страхуват от тази крачка. Чувала съм отговори от рода на: “Няма да имам свободата, която ми е нужна”, “Не искам да сменям локацията”, “Ами ако не се получи” и още хиляди оправдания.

Фактът е, че само заживявайки с някого може да усетим имаме ли бъдеще с този човек и да преценим той ли е наистина подходящият партньор.

Следват няколко мита и легенди, които без грам притеснение мисля да разбия.

Първи мит: “дразнят ме някои неща, в него/нея, но след сватбата всичко ще се нареди”.

Опасявам се, че не става точно така. Ако има лош навик или отношение, което е трудно да приемем, стигне ли се до брак/обвързване с този човек, въпросното нещо ще започне да дразни още повече.

Във времената, в които живеем, повечето хора създават семейство след 30-те. След определена възраст човек се променя все по-трудно. Всеки е изграден характер, знае какво иска от живота и накъде е тръгнал. Има създадени навици и своя ценностна система.

Една от най-големите заблуди е, че можем да променим човека до себе си.

Ако установим, че има нещо, което не можем да приемем, че не бихме могли всеки ден да живеем по този начин, с такъв тип човек, то по-добре да не губим нито нашето, нито времето на партньора си.

Единственото, което можем да променим е отношението си към хората и обкръжаващия ни свят.

Ами ако не виждаме нещо конкретно, което ни дразни или напряга, дори и страшно много да го търсим? Тогава или сме твърде влюбени, за да го забележим или поздравления – открихме подходящия човек за дългия път.

Набързо правим на пух и прах и един от най-големите митове. Ще задържа мъжа/жената до мен, когато имаме дете. То ще сплоти връзката ни. Ще ни направи по-щастливи и ще живеем по-пълноценно.

Трудно ми е да повярвам, че все още има хора, които мислят по този начин и защитават теорията.

Логиката е точно обратната. Нужен е партньор, с който сме изградили стабилни, хармонични отношения. Минали сме поне през една буря и се обичаме още повече след това.

И когато се появи малкият наследник, ще бъдем готови да минем през всички предизвикателства на родителството. Въпреки трудностите, които ще срещаме ще успеем пълноценно да се радваме на хубавите моменти, да оценим колко невероятно наистина е усещането да бъдеш майка или баща.

Децата са най-добрият тест за една връзка. Заедно с невероятните емоции и нови усещания идват и времена на недоспиване и куп предизвикателства. За момент забравяш ти кой си и фокусираш всички сили и енергия в малкия човек. Адаптацията в началото е така важна. Толкова е хубаво повече хора да осъзнаят, че новото семейство е от трима и дори да има нужда от помощ, то е добре да бъде в рамките на разумното. Най-бързо се свиква с новия член в семейството, ако останем само ние – родителите и детето. Малкото човече ще знае, че това е неговата среда.

Уточнявам, че всяка майка има пълното право да поиска помощ, за да вземе нужното време за себе си. Тук визирам ситуациите, в които още в началото поне една баба се преселва за минимум два или три месеца да живее при семейството. Понякога вместо помощ така се създава допълнително напрежение. По-трудно се приема новата обстановка вкъщи и поемането на ролята на родител.

Преди се чудех защо голяма част от браковете се разпадат в първите три години след появата на детето. Трудно ми беше да разбера как вместо да се наслаждават хората на новите емоции, изведнъж започват скандали и напрежение и се стига до раздяла.

Осъзнах, че ако е имало проблеми с партньора, разногласия, неприемане, то след появата на бебето просто се усилват.

Поради тази причина, при наличието на каквито и да е притеснения, различия и претенции, е хубаво да бъдат отработени преди появата на детето.

От опит мога да кажа, че когато бебето пораства и се превръща в малко самостоятелно човече всичко става по-лесно. Цялото семейство вече е настроило часовниците си на нова честота. Когато има хармония в един дом, детето е спокойно и всичко се случва с лекота.

За щастие в днешно време все повече татковци участват активно в отглеждането и грижите за децата. Мисля, че в една хармонична двойка присъства партньорството. Всеки е там за другия, когато има нужда. Който има възможност поема съответните задачи. Това не е съревнование кой е свършил повече, кой е по-изморен и имал по-тежък ден. И двамата партньори действат като един добре сработен отбор в името на семейството.

Живеем в модерни времена. Бракът никак не е задължителен. За мен важното е и двамата партньори да имат еднаква позиция тук. И това е ключова тема, която се обсъжда в самото начало на връзката.

Ако единият държи изключително много на тази иституция, а другият е на противоположно мнение, как очаквате да се случи чудо и някой да промени рязко мнението си. Не се случва, просто някой прави компромис със себе си.

Бракът не би трябвало да е компромис. Тъжно е, ако някой смята, че прави твърде много жертви и загърбва своите ценности и разбирания. Бракът го усещам като любов, отдаденост, споделеност, съобразяване с човека до теб, зачитане на неговите желания. Защото същото очаквам и аз.

Тогава се срещаме там по средата и е спокойно, топло, уютно. Хубаво е да се прибираш вкъщи с радост и желание, да нямаш търпение да прегърнеш любимите хора.

Прекрасни четящи хора: Любовта не трае три години. Тя едва тогава започва. Както са казали нашите баби и дядовци, когато “изядем едно чувалче сол заедно”, сме готови за още поне 33 години заедно... като начало.

И все пак питаме: “Как да задържим подходящия партньор?”

Когато опитваме да бъдем най-добрата си версия ден след ден; учим се един от друг; имаме какво да си дадем взаимно; подкрепяме се и в хубавите и в тежките моменти; и се молим да имаме достатъчно време на този свят, за да продължим да се опознаваме и търсим останалите тайни съставки на дългия и щастлив брак.

P.S. Уточнявам, че не съм експерт, нито специалист. Има толкова типове хора и взаимоотношения, че едва ли можем да ги обобщим в няколко страници. Споделям това на база моя личен опит, неуспешните връзки и разочарования, благодарение, на които смело мога да заявя, че в този момент имам до себе си най-подходящия за мен партньор.

Всеки път се вълнувам, когато гледам снимките от сватбата ни. Минаха години от тогава, но ще остане като един от най-емоционалните и прекрасни дни в моя живот. Благодарна съм за всеки изживян миг и за това, което имам сега.